– А стария дървен Пинокио къде ли се е скрил?
– Ето го там – отвърна Джепето и му посочи една голяма дървена кукла на един стол, с глава, килната на страна, с отпуснати ръце и с кръстосани и прегънати крака, да се чудиш как би могла да стои права. Пинокио се обърна да я види и след като я погледна, си каза със задоволство:
-Колко смешен съм бил, когато бях кукла! И колко се радвам сега,че станах добро момченце!